Аш се разхождаше из скалистата местност, заедно със своя покемон Чармандър. Момчето извади от раницата си една консерва храна за покемони, отвори я и я даде на Чармандър.
- Това е за теб, за дето изтощи Таурос и аз успях да го хвана- Усмихна се Аш.
Огнения покемон започна да се тъпче с вкусната ( за него ) храна.
- А, какво е това там?- Зачуди се Аш като посочи една голяма пещера.- Да не би да е...
Аш и Чармандър се затичаха към нея и влязоха вътре. Там беше много мрачно и тъмно и нищо не се виждаше, докато не влезе и Чармандър.- Той светеше с опашката си.
- Добре че си взех теб, Чармандър, иначе нямаше да мога да вляза тук и да си наловя покемони. Убеден съм, че в тази пещера има много...
Двамата приятели вървяха все по-навътре в пещерата и на Аш му ставаше все по- студено. Тогава, той видя свит във ъгъла- спящ Аеродактил.
- Еха, как ми се иска да го имам.- Прошепна си Аш.
И точно в този момент, скалния покемон се събуди. Чармандър заполна да бълва огън по него и тоъ се изправи и понечи да полети, но се блъсна в тавана и отново се свлече на земята. Тогава Чармандър направи една доста голяма ( за неговия вид ) огнена сфера и я запрати по Аеродактил. Тя го заби здраво във стената. В тази НИСКА пещера, покемона нямаше как да се защити. Понечи да захапе Чармандър но той го зашлеви с опашката си. Тогава Аеродактил хукна навън, излезе от пещерата и полетя... Аш беше изпуснал Един от любимите си покемони.
- Ще се върна за теб...