В един късен следобед Тара и Танджела се разхождаха край брега на езерото. По това време там имаше много Покемон-треньори! Част от тях разхождаха своите Покемони,други се опитваха да си хванат водни,а трети правеха битки с водни покемони! Тара и покемонът й седнаха на една скала,която се беше образувала неднайно как на брега на водата. Двете дълго гледаха рибите Голдийн как скачаха на високо и си играеха във водата.....
Когато се свечери и там не остана жива душа Тара извади спалният си човал и легна да спи,но Танджела бешенеспокойна. Тя дълго крачеше насам натам. По едно време чу от водата някакъв странен звук,някакво бучене. Танджела се загледа насълбоко във водата,но не видя нищо. В един миг странният звук спря и не се появи дълго време. Танджела реши,че е безопасно и си позволи да заспи. Но я събуди същото това бучене,но вече много по силно. Тя започна да бута и ръчка Тара,която смпеше като пън и не чуваше нищичко!
-Танджела! СТИГА СИ МЕ БУДИЛА!-извика през сън Тара и бутна леко с раката покемона си. Но Танджела не преставаше. Момичето реши да отвори очи. Чак когато се разсъни чу това бучене,което беше накарало покемонът й да е неспокоен и да я събуди.
-Какво е това?-попита недоумяващо Тара.
Загледа се в бистрата вода,в която в момента нямаше и жива душа. Двете отидоха още по-близо до водата,а бученето ставаше все по-силно и по-силно. Изведнъж Тара видя,че нещо от водата издърпа Танджела и я понесе по водата.
-Танджелааа...-извика Тара.
Тя пусна веднага Кофинг и му нареди да последва Танджела,която се носеше по водата монго бързо! Кофинг тръгна след нея,но беше опасно да прави каквото и да е,защото имаше голям шанс да уцели Танджела!
Тара много обичаше покемона си и се хвъли във водата за да я спаси,но щом лицето й влезе в бистарата вода тя усети някаква топлина. Цялото й тяло изведнъж стана топлно. Първоначално Тара усещаше,че се задушава,но щом понечи да излезе он водата не успя. Вече усещаше,че не може да диша,когато....видя в далечината във водата някаква светлина и усети,че дробовете й се изпълват с кислород. Тя мислеше само за Танджела и продължи да плува към светлината,която се доближаваше повече и повече към нея....Тара вече можеше да диша под водата (не разбираше как стана тази магия,но беше факт,че стана). Когато светлината се добрлижи до нея тя разпозна покемона Клойстър (той беше един от любимите й). Беше удивена...Танджела беше до него и ходеше по пясъка на дъното във въдата....
Следва продължение....
Нед Яну 27, 2008 1:42 pm
